Текст 5, вариант 1 от 1 до 18

Това е вариант 1 към текст 5. Към всеки текст има създадени по ТРИ варианта на въпроси за проверка на функционалната грамотност на учениците. Всеки тест съдържа 25 въпроса по модела на НВО - БЕЛ. Тестът обхваща материала от 6. и 7. клас по български език и литература. ПРИЯТНА РАБОТА!

Кое е общото, за което се говори в двата текста?

отговори

пощенската марка;

филателистите;

филателията;

как се събират марки.

Кое е вярното определение за филателия според първия текст?

отговори

Систематичното събиране и изследване само на пощенски марки.

Събиране, продажба и препродажба на пощенски стоки и услуги.

Систематичното събиране и изследване на пощенски марки, пощенски документи, картички и пликове.

Нито едно от изброените.

Какъв вид занятие е филателията? ДВА верни отговора

отговори

скъпо;

еднообразно;

досадно;

умно.

Събиране и колекциониране са:

отговори

антоними;

пароними;

омоними;

синоними.

Като какви НЕ могат да бъдат определени двата текста?

отговори

част от статия;

част от интервю;

откъс от репортаж;

информационна бележка.

С коя дума може да се замени думата „консервативно“, без да се промени смисълът на изречението?

отговори

назадничаво;

ретроградно;

закостеняло

рутинно.

Терминът скилинг означава:

отговори

монета;

не става ясно от текста какво е;

цената, на която е продадена марката на търга;

името на марката.

Като имате предвид информацията от втория текст, определете защо консорциумът купува марката?

отговори

тя е солидна инвестиция във времена на криза;

за да покажат колко много пари имат;

защото искат всички да им завиждат;

защото се страхуват да не изчезне безследно.

Според информацията в първия текст кое е най-лесно да се събира?

отговори

пощенски марки;

пощенски документи;

пощенски картички;

салфетки.

Карти максимум е:

отговори

термин от филателията;

термин от историята;

измислена дума;

чужда дума.

През коя година НЕ се е продавала марката от текст 2 на търг?

отговори

1857 г.;

1984 г.;

1990 г.;

1996 г.

От кого е открита малката от втория текст първо?

отговори

от пощенски служител;

от шведски ученик;

от аукционната къща;

от обикновен филателист;

На кого е принадлежала марката от втория текст?

отговори

германски аристократ;

белгийски магнат;

румънски крал;

на тримата изброени.

Запишете година на намиране на ценната марка само с цифри.

отговори

"1885"

Сравнете изображението с Текст 2.

Марката от илюстрацията е правилната или ценната марка?

отговори

"Правилната"
"правилната"

В допълнителния си лист препишете текста, като поправите допуснатите 14 ( четиринадесет) грешки - правописни, пунктуационни и при членуване.

Затова хляба бил не само почитан, но и боготворен. Всеки един празник на българинът е съпатстван от обреден хляб. В обредността на хлебовете е скрита дълбока символика, като от една страна или означава слънцето и оттам плодуродието, или замесва кръвната жертва за Бога. Суровото зърно символизира плодуродието в по чист вид. Вареното жито, набъпнало след варенето, прибавя към това усновно значение и семантика на водата и на огъня, на растежа. Опотребата на варено жито в погребалните обреди например заема междино положение в семантиката на редица сурово зърно – варено зърно – хляб. Както суровото така и вареното жито символизира плодородие, а също и изобилие (чрез множественоста на зърната). От друга страна варената пшеница се доближава до хляба. Като него тя въплъщава идеята за цялостност и единство. Това се постига чрез спойката на варенето, която обединява пръснатите отделни зърна в едно – в ястие, в обредна храна.

Да проверим написаното!

Затова хлябът бил не само почитан, но и боготворен. Всеки един празник на българина е съпътстван от обреден хляб. В обредността на хлябовете е скрита дълбока символика, като от една страна или означава слънцето и оттам плодородието, или замества кръвната жертва за Бога. Суровото зърно символизира плодородието в по-чист вид. Вареното жито, набъбнало след варенето, прибавя към това основно значение и семантика на водата и на огъня, на растежа. Употребата на варено жито в погребалните обреди например заема междинно положение в семантиката на редицата сурово зърно – варено зърно – хляб.Както суровото, така и вареното жито символизира плодородие, а също и изобилие (чрез множествеността на зърната). От друга страна варената пшеница се доближава до хляба. Като него тя въплъщава идеята за цялостност и единство. Това се постига чрез спойката на варенето, която обединява пръснатите отделни зърна в едно – в ястие, в обредна храна.