Текст 4, вариант 2 от 1 до 18

Това е вариант 2 към текст 4. Към всеки текст има създадени по ТРИ варианта на въпроси за проверка на функционалната грамотност на учениците. Всеки тест съдържа 25 въпроса по модела на НВО - БЕЛ. Тестът обхваща материала от 6. и 7. клас по български език и литература. ПРИЯТНА РАБОТА!

За коя сфера е предназначен текстът?

отговори

медийна;

научна;

художествена;

разговорна.

Кой израз НЕ е термин?

отговори

обезвреждането на токсични вещества;

регулира калциево-фосфорната обмяна;

сега на учените са познати около 30 витамина;

нискомолекулни органични вещества.

Текстът е:

отговори

научен, предназначен за тесни специалисти;

научен, предназначен за широки специалисти;

научнопопулярен, предназначен за широк брой читатели;

научнопопулярен, предназначен за медицински специалисти.

С кой абзац от текста е най-тясно свързана таблицата?

отговори

първи;

трети;

втори;

с никой.

Колко относителни местоимения са употребени в таблицата?

отговори

две;

едно;

нито едно;

три.

Определете думата обезвреждане като част на речта:

отговори

причастие;

наречие;

глагол;

съществително име.

Свържете витамините с техните откриватели:

отговори

Витамин С

Линд
Витамини В

множество учени
Витамин Д

Меланби

Свържете витамините с годината им на откриване:

отговори

Витамин С

1747
Витамини В

до 1948
Витамин Д

1933

Кое твърдение НЕ е вярно за двата източника на информация?

отговори

Текстът би бил неясен без поясненията в таблицата.

Текстът дава обща информация, таблицата - допълваща с примери.

Таблицата и текстът дават кратка историческа информация.

Текстът и таблицата са с подходящ стил за урочна статия.

Допълнете изречението с подходящи думи, така че да се получи твърдение, което е вярно за текста: Основно глаголно време в текста е ................................, а глаголите са в ........ лице, .............................число.

отговори

сегашно време, трето, единствено;

минало несвършено време, трето, множествено;

минало свършено време, трето, единствено;

сегашно време, трето, множествено.

Коя от следните думи, употребени в текста или таблицата, НЕ е сложна дума?

отговори

нискомолекулни

мастноразтворими

предразполага

кръвоносната

Подчертаната дума като част на речта е: Водноразтворими са витамините от групи С, В, Р, H, N, U. Те се разтварят по-бързо в организма.

отговори

глагол;

местоимение;

съюз;

частица.

Подчертаната дума е форма на: Водноразтворими са витамините от групи С, В, Р, H, N, U. Те се разтварят по-бързо в организма.

отговори

лично местоимение;

възвратно притежателно местоимение;

глагола съм;

възвратно лично местоимение.

В изречението е употребено минало страдателно причастие. Определете го. Нуждата от тях в минимални количества е доказана още през 1880 година, но името си витамини получават едва през 1912 година, когато е установено, че липсата им води до сериозни болести или предразполага организмите към заболявания.

отговори

установено;

нужда;

заболявания;

доказана.

Запишете формата на глагола ОТКРИВАТ за минало неопределено време, 3 лице, мн. ч.

отговори

"Са откривали"
"са откривали"
"Откривали са"
"откривали са"

Запишете формата на глагола ОТКРИВАТ за мъжки род, единствено число, сегашно деятелно причастие.

отговори

"Откриващ"
"откриващ"

В допълнителния си лист препишете текста, като поправите допуснатите 14 ( четиринадесет) грешки - правописни, пунктуационни и граматически.

От не запомнени времена хляба е основната храна на българина. При създаването на един хляб в миналото са влагъни много пожалания за здраве и добър живот. В българската традициона култура хляба не е само за обичаината ежедневна храна. Но замесването на хлебове е съпровождало различните обреди – било за добро или лошо, за раждане или смърт. Има ли хляб на трапезата около която се е събрало семеиството то значи има още живот в къщата. Дори в старата българска поговорка Никой не е по-голям от хляба е вложена голяма мъдрост. От нея става ясно, че хляба е не само храна, а е нещо повече... Големия български етнограф Димитър Маринов в своята книга „Народна вяра…” отбелязва, че „Хлябът е издигнат до най-голяма степен на релегиозно уважение и почитание. Хляба е свещен. Когато да се яде, човек трябва да се прекръсти па тогава да яде”. А това налага редица забрани, за да се запази неговата сакралност. Грехота е да се изхвърля хляб, да се газят трохи. Намерен хляб не се изхвърля, а се целува и дава на животните. Не се хвърлят трохи в огъня, „защото на оня свят с ръка ще бъдат извадени из огъня”.

Да проверим написаното!

От незапомнени времена хлябът е основната храна на българина. При създаването на един хляб в миналото са влагани много пожелания за здраве и добър живот. В българската традиционна култура хлябът не е само за обичайната ежедневна храна. Но замесването на хлябове е съпровождало различните обреди – било за добро или лошо, за раждане или смърт. Има ли хляб на трапезата, около която се е събрало семейството, то значи има още живот в къщата. Дори в старата българска поговорка „Никой не е по-голям от хляба” е вложена голяма мъдрост. От нея става ясно, че хляба е не само храна, а е нещо повече... Големият български етнограф Димитър Маринов в своята книга „Народна вяра…” отбелязва, че „Хлябът е издигнат до най-голяма степен на релегиозно уважение и почитание. Хлябът е свещен. Когато да се яде, човек трябва да се прекръсти, па тогава да яде”. А това налага редица забрани, за да се запази неговата сакралност. Грехота е да се изхвърля хляб, да се газят трохи. Намерен хляб не се изхвърля, а се целува и дава на животните. Не се хвърлят трохи в огъня, „защото на оня свят с ръка ще бъдат извадени из огъня”.