Текст 5, вариант 1 от 1 до 18

Текст 5, вариант 1 от 1 до 18

7 клас
  Изпробвай
  • Това е вариант 1 към текст 5. Към всеки текст има създадени по ТРИ варианта на въпроси за проверка на функционалната грамотност на учениците. Всеки тест съдържа 25 въпроса по модела на НВО - БЕЛ. Тестът обхваща материала от 6. и 7. клас по български език и литература. ПРИЯТНА РАБОТА!
  • Кое е общото, за което се говори в двата текста?
    отговори
    пощенската марка;
    филателистите;
    филателията;
    как се събират марки.
  • Кое е вярното определение за филателия според първия текст?
    отговори
    Систематичното събиране и изследване само на пощенски марки.
    Събиране, продажба и препродажба на пощенски стоки и услуги.
    Систематичното събиране и изследване на пощенски марки, пощенски документи, картички и пликове.
    Нито едно от изброените.
  • Какъв вид занятие е филателията? ДВА верни отговора
    отговори
    скъпо;
    еднообразно;
    досадно;
    умно.
  • Събиране и колекциониране са:
    отговори
    антоними;
    пароними;
    омоними;
    синоними.
  • Като какви НЕ могат да бъдат определени двата текста?
    отговори
    част от статия;
    част от интервю;
    откъс от репортаж;
    информационна бележка.
  • С коя дума може да се замени думата „консервативно“, без да се промени смисълът на изречението?
    отговори
    назадничаво;
    ретроградно;
    закостеняло
    рутинно.
  • Терминът скилинг означава:
    отговори
    монета;
    не става ясно от текста какво е;
    цената, на която е продадена марката на търга;
    името на марката.
  • Като имате предвид информацията от втория текст, определете защо консорциумът купува марката?
    отговори
    тя е солидна инвестиция във времена на криза;
    за да покажат колко много пари имат;
    защото искат всички да им завиждат;
    защото се страхуват да не изчезне безследно.
  • Според информацията в първия текст кое е най-лесно да се събира?
    отговори
    пощенски марки;
    пощенски документи;
    пощенски картички;
    салфетки.
  • Карти максимум е:
    отговори
    термин от филателията;
    термин от историята;
    измислена дума;
    чужда дума.
  • През коя година НЕ се е продавала марката от текст 2 на търг?
    отговори
    1857 г.;
    1984 г.;
    1990 г.;
    1996 г.
  • От кого е открита малката от втория текст първо?
    отговори
    от пощенски служител;
    от шведски ученик;
    от аукционната къща;
    от обикновен филателист;
  • На кого е принадлежала марката от втория текст?
    отговори
    германски аристократ;
    белгийски магнат;
    румънски крал;
    на тримата изброени.
  • Запишете година на намиране на ценната марка само с цифри.
    отговори
    • "1885"
  • Сравнете изображението с Текст 2.
  • Марката от илюстрацията е правилната или ценната марка?
    отговори
    • "Правилната"
    • "правилната"
  • В допълнителния си лист препишете текста, като поправите допуснатите 14 ( четиринадесет) грешки - правописни, пунктуационни и при членуване.

    Затова хляба бил не само почитан, но и боготворен. Всеки един празник на българинът е съпатстван от обреден хляб. В обредността на хлебовете е скрита дълбока символика, като от една страна или означава слънцето и оттам плодуродието, или замесва кръвната жертва за Бога. Суровото зърно символизира плодуродието в по чист вид. Вареното жито, набъпнало след варенето, прибавя към това усновно значение и семантика на водата и на огъня, на растежа. Опотребата на варено жито в погребалните обреди например заема междино положение в семантиката на редица сурово зърно – варено зърно – хляб. Както суровото така и вареното жито символизира плодородие, а също и изобилие (чрез множественоста на зърната). От друга страна варената пшеница се доближава до хляба. Като него тя въплъщава идеята за цялостност и единство. Това се постига чрез спойката на варенето, която обединява пръснатите отделни зърна в едно – в ястие, в обредна храна.

  • Да проверим написаното!

    Затова хлябът бил не само почитан, но и боготворен. Всеки един празник на българина е съпътстван от обреден хляб. В обредността на хлябовете е скрита дълбока символика, като от една страна или означава слънцето и оттам плодородието, или замества кръвната жертва за Бога. Суровото зърно символизира плодородието в по-чист вид. Вареното жито, набъбнало след варенето, прибавя към това основно значение и семантика на водата и на огъня, на растежа. Употребата на варено жито в погребалните обреди например заема междинно положение в семантиката на редицата сурово зърно – варено зърно – хляб.Както суровото, така и вареното жито символизира плодородие, а също и изобилие (чрез множествеността на зърната). От друга страна варената пшеница се доближава до хляба. Като него тя въплъщава идеята за цялостност и единство. Това се постига чрез спойката на варенето, която обединява пръснатите отделни зърна в едно – в ястие, в обредна храна.

  Изпробвай

Имате нужда от

помощ?